Специално оформен диамантен шлифовъчен инструмент

Поради високата енергия на интерфейса между диаманта и общия метал и сплав, диамантените частици не могат да бъдат инфилтрирани от обща сплав с ниска точка на топене с лоша сплотеност. В традиционната технология на производство диамантените частици разчитат само на механичната сила на притискане, генерирана от студеното свиване на матрицата, за да се вмъкне в металната матрица на матрицата, но не образуват твърда химическа връзка или металургична връзка, което води до диамантени частици. да се отдели от матричната метална основа в работата, което значително намалява експлоатационния живот и нивото на изпълнение на диамантените инструменти. В повечето импрегнирани инструменти степента на използване на диаманта е ниска и в отпадъчните чипове се губят голям брой скъпи диаманти. Lin Zengdong взе водеща роля при използването на технологията за метализиране на повърхността на диамантите, за да даде диамантена повърхност с много нови характеристики, като отлична топлопроводимост, добра термична стабилност, подобряване на нейните първоначални физични и химични свойства, подобряване на мокротата му до разтвор на метал или сплав и др.
Метализацията на диамантената повърхност привлича вниманието на производителите на диамантени инструменти у нас и в чужбина от 1970 г. насам. *** Въпреки че е доказано, че някои метали като волфрам (не окислен) могат да образуват WC слой върху повърхността на диаманта при по-ниска температура (около 800 ℃), идеалната сила на свързване може да бъде получена чрез нагряване в продължение на 1 час под вакуум и над 600 ℃ в съответствие с процеса, използван за реализиране на диамантена повърхност предварително метализиране. Според условията на синтероване на често използваните импрегнирани инструменти за рязане на диаманти е малко вероятно метализираният слой да се образува върху диамантената повърхност, ако се нагрява за около 5 минути при 900 ℃ в не вакуум или нисък вакуум. Защото дали активните метални атоми (Ti, V, Cr и др.) Се обогатяват на диамантената повърхност или реакцията на интерфейса достига металургичната комбинация от връзка и диамант е атомно дифузионен процес. Според температурата, използвана за горещо пресоване и толкова кратко време, този процес е крайно недостатъчен. При условие на синтезиране в твърда фаза (понякога има малко количество метална или сплавна течна фаза с ниска якост и ниска точка на топене) химическата връзка или металургичната сила на свързване на матрицата към диаманта е много слаба или изобщо няма да се образува.
Пред метализацията на диамантената повърхност не е крайната цел, а само една от мерките за реализиране на химическата металургия в комбинация с матричен метал. След като диамантеният покрив се синтерира в зъбните триони (свредлото), диамантът, изложен на разрушителния участък, губи покритието, а повърхността на останалите ями е много гладка, което изглежда показва, че диамантът и матрицата не са достигнали нивото на химическа облицовка. Следователно, дори ако се реализира повърхностната предварителна метализация на диаманта, традиционният метод за синтероване на прахова металургия в твърда фаза не може да реализира твърдата комбинация между диамант и матричен материал.